Skip to main content
Асеновградски ритъм покори сцената на Тасос – второ място и незабравими емоции
На 24 и 25 септември остров Тасос се превърна в сцена на българския фолклор, а град Лименас събра танцьори, преподаватели и любители на народните танци от различни места, за да споделят една обща любов – българския фолклор.
Сред участниците във фестивала беше и „Асеновградски ритъм“ към TifoDanceHub, който представи Асеновград с две свои групи – напреднала и средно напреднала.
Два дни, изпълнени с български ритъм
Още през първия фестивален ден нашите танцьори излязоха на сцената с огромно вълнение и желание да покажат труда, който полагат в залата.
Напредналата група представи Ръченица, с която успя да завладее публиката и да събере бурни аплодисменти и овации.
След тях на сцената се качи средно напредналата група, която изпълни Варненско хоро.
Във всяко движение, във всеки ритъм и във всяка усмивка личеше не само подготовката на танцьорите, но и любовта им към българските народни танци.
Вторият фестивален ден донесе още повече емоции.
Напредналата група представи Итмар и Гайда аваси, а средно напредналите танцьори изпълниха Дуна иде.
Кулминацията на асеновградското участие дойде с общото изпълнение на Ореховско хоро, в което се включиха всички наши танцьори.
На сцената вече нямаше отделни групи. Имаше един екип.
Един общ ритъм, много усмивки, огромен ентусиазъм и онази неподправена радост, която се появява, когато хората танцуват не просто заради самото изпълнение, а защото истински обичат това, което правят.
Искрата в очите, която не може да бъде описана
За част от танцьорите това не беше първият фестивал. Нито за напредналата, нито за средно напредналата група.
Но независимо от опита, усещането преди излизане на сцена остава същото.
Вълнение. Тръпка. Очакване. Усмивки.
И онази искра в очите, която трудно може да бъде описана с думи.
Всички излязоха на сцената с желание да покажат най-доброто, на което са способни. А зад всяко изпълнение стояха много репетиции, повторения, усилия и часове, прекарани заедно в залата.
Второ място за Асеновград
След представянето на всички 14 състава настъпи моментът, който всички очакваха.
В края на втория фестивален ден дойде и крайният резултат:
🥈 Второ място за „Асеновградски ритъм“!
Резултат, който донесе огромна радост на танцьорите и преподавателите и с който Асеновград отново беше представен достойно на фестивална сцена.
Но за преподавателите на TifoDanceHub медалът е само една част от историята.
„Най-голямата награда не е резултатът“
Преподавателите споделиха:
„Гордеем се с резултата. Да, разбира се. Но най-голямото удовлетворение за нас не е това.
За нас е важно да видим как човек влиза за първи път в залата – напълно начинаещ. Някой идва за разнообразие, друг – за да намери нови запознанства, трети – просто за да прекарва времето си, учейки нови стъпки под звуците на българския фолклор.
А с времето този човек започва да преоткрива различни черти в самия себе си, които дори не е познавал. Започва да танцува уверено, да бъде част от екип, да излиза на сцена и един ден да участва във фестивал.
Именно това е най-голямата награда – както за танцьорите, така и за преподавателите.“
Фестивалът започна много преди сцената
Това пътуване не беше само два фестивални дни.
Емоциите започнаха още с отпътуването към Тасос и продължиха през целия престой – по време на пътуването, репетициите, подготовката, срещите, разговорите, смеха и, разбира се, самите танцови вечери.
Хиляди малки моменти, които не могат да бъдат измерени с класиране или награди.
Моменти, които остават между хората.
И може би именно това е най-ценното в едно такова пътуване – че се връщаш не просто с резултат, а с истории, спомени, нови приятелства и още по-силно усещане, че си част от нещо общо.
Защото зад всяко хоро има хора.
Зад всеки танц има труд.
А зад всеки резултат има една цяла история.
Нашата история от Тасос е история за българския фолклор, екипността, приятелството, емоцията и любовта към танца.
И именно затова този фестивал ще остане завинаги в спомените на „Асеновградски ритъм“ и TifoDanceHub.
Асеновград танцува. Българският фолклор живее. А следващото хоро тепърва предстои.
